На Мара Белчева
Предпролетни светли дни стоплят родните поля, радост и живот кълни от благотворните слънчеви лъчи и се ражда чудото на земята - пролетта, тя носи в душите творчески възем и пробужда в кръвта устрем за нов живот, който невидими и тайнствени сили подклаждат и трептят в светлата предпролетна утрин. И радост и лека умора носят тия дни. Дано и за българската литература и общественост пролетта донесе хубави топли дни, дано съживяването на природата въздействува на творците за родна култура. Ето, много от тях един по един си отиват по повелите на незнайна воля. Сили некакви късат здравите връзки, които ни свързват с нашето отминало поколение. (...)
Мара Белчева - това име е познато почти всекиму.
Докато в другите славянски страни, особено в Полша и Чехословакия, жената отдавна дели място на писателското поприще с мъжът, у нас едва след войната жената започва да участвува по-дейно на литературните стъгди, за да стигне днес едно наистина завидно място. Днес и ние може да се мерим с останалите славянски страни в това отношение - Една от първите която даде подтик и на други, беше покойната Мара Белчева, издавайки своята първа стихосбирка ,,На прага стъпки" на 1918 год. Нейната поезия се роди под знака на едно духовно приятелство с един от най-големите български творци и се развива сякаш в сянката на този колос в българската литература. ,,Избрани песни", които Мара Белчева издаде на 1930 год. свидетелствува за това и идат да напомнят, че духовните й връзки с Пенчо Славейков са трайни и дълбоки.
И не напраздно в последните си години Мара Белчева стана негова най-верна и проникновена тълкувателка. Тя таеше в душата си скъпия спомен за своя духовен водач, който загина като най-чист благородник в чужда страна - прогонен от хлевоуста хула. Неговите писма, които тя издаде носят отпечатана на оная приятелска и творческа духовна дружба, които са тъй редки в нашата литература или почти никакви. А нови писма, спомени и бележки на М. Белчева може би ще възкресят миналото и ще хвърлят нова светлина за нашите литературни и културни нрави.
Мара Белчева даде на българската лутература неколко превода, които ще оставят светла диря, защото и досега не са заместени с по-добри. А това .... за нейната голяма любов към българската литература, да даде в изискан превод творческите постижения на други литератури. Отминават един по един свидетелите и творците на новата българска история. Отвъдния свет приканва създателите и съпътстващите на нашата култура. (...)
Мара Белчева беше весталка на българската култура. Да затаим в душата си нейния копнеж по неизменното в живота. Да разтворим в устрема си нейните въжделения за красота и благородство, за подвиг и тихо примирение. И когато с топлота приобщим себе си към българската литература, ще можем да свещенодействуваме като Мара Белчева. Тя отмина - скъпата весталка на българската литература.
Пенчо Пенев
