Люба Кутинчева (1910-1998) - Една модерна българка надминала времето си
Люба Кутинчева е първата българска пътешественичка и първата българка посетила Япония, о-в Мадагаскар, Бирма, Индокитай, Сиам, Суматра, Оман, Цейлон и други.
Родена е във Велико Търново на 15 май 1910 година. През 1912 година семейство Кутинчеви, интелектуалци, се преселват в Силистра. След 1913 г. Южна Добруджа попада под румънска власт и Люба получава образованието си в румънска гимназия. Владее френски, румънски, турски и руски езици.
Още ученичка тя участва в Добруджанската революционна организация ,,Свободна Добруджа". Проявява интерес и работи за правата на жените и продължава да го прави и в екзотичните страни, които посещава.
Заради активната си дейност в организацията тя бива преследвана от румънските власти, което я принуждава да се пресели в България. По-късно отива при чичо си в Турция.
В големите турски градове тя започва да изнася сказки за културата на България. Лекциите й жънат успех и със спечелените пари заминава за Сирия.
Така в продължение на 10 години тя посещава екзотични дестинации като:
Сирия, Египет, Судан, Саудитска Арабия, Ирак, Персия (днешен Иран), Афганистан, Оман, Палестина, Трансйордания (Йордания), Абисиния (Етиопия и Еритря), Индия, Бирма, Суматра, Филипините, Алжир, Испанско Мароко, Тунис, Либия, Япония, Китай и много други острови и страни от Африка и Азия. Интересува се от положението на жените в тези страни и успява да посети хареми, където европейка не е допускана дотогава.
Привлечена е от социалните констрасти, мистичната култура и ефектите от колониализма в тези страни.
По време на пътуванията си научава арабски и есперанто. Запознава се с видни личности като: Махатма Ганди, краля на Ирак Файсал ибн Хусайн, султана на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, емира на Трансйордания Абд Аллах ибн Хусайн, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III, министъра на отбраната на Ирак Нури Саид, митрополита на Птолемаида – архиепископ Месроб, владика на арменците в Иран и други. Загадка е как е успяла да се добере до тези мистериозни места и да се запознае с тези личности.
По време на тези пътувания Люба продължава да изнася сказки за България, когато й се отдава възможност. За да набавя средства за пътешествието си бере банани, смокини, какао, лимони, портокали, бахар.
През 1935 година заминава за Франция и продължава образованието си в Париж. Започва да учи „Журналистика“ и „Френска филология“. Стажува във в. „Le matin“ като кореспондент и като фоторепортер във в. „La femme“. По това време посещава Испанско Мароко, Южна Африка и Испания. През 1939 година се завръща във Франция с влошено здраве заради тежкият климат, лошата храна и непосилния труд. След това се завръща в България. Продължава да изнася сказки и се омъжва за журналиста Александър Дагоров. през 1942 година издава пътепис „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“. Сказките й са много често забранявани, тъй като са феминистки и антиколониални, което е причина да не бъде репресирана след 1944 година. Животът й по време на социализма е още една загадка. През 1969 година тя дарява и сама описва своя личен архив на държавата.
Из „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“, стр. 13:
... Както много други деца на поробена Добруджа, своето детинство и ученическите си години прекарах под гнета на робството и ужаса на войната. Когато нашата родина остана в чужди ръце, аз трябваше да се присъединя в колоната на хилядите прокудени от бащиния дом и приютени в пазвата на майката-родина, за да заживея първите дни на моминството с горчивата мисъл за неизвестността на утрешния ден. Но не мина много време и попътния вятър на живота ме понесе в далечните и непознайни страни на изтока. Пътешествията ми даде възможност по-лесно да понасям съдбата си на прокудена от роден край. ...
Още от детинство душата ми бе обладана от фантастичните приказки на Майн Рид за пътешествията в далечни и незнайни страни...
Източници: ДАА, bnr.bg, banskofilmfest.com, Япония. Лични впечатления, наблюдения и проучвания. Печатница „Родина“, 1942, Кутинчева, Люба - от архива на НБКМ
