Един час при д-р Мара Лещова-Трънка

Днешният век в който жените се проявяват въ всички области на духа показва, че те не стоят в никое отношение по-долу от мъжете, стига само да бъдат поставени при идентични условия на интелектуално развитие.

(...)

И между нашите майки, общественички, писателки, артистки и художнички, юристки, лекарки, архитектки и жени на чистата наука. Една от тия жени, която отбелязва името си между учените естествоизпитатели е д-р Мара Лещова-Трънка. Тя е от малцината наши учени, работила дълги години в Парижката Сорбона и направи в областта на ествествените науки ценни открития блестящо изложени в нейната теза, за която е получила най-високата французка научна диплома - държавен докторат по науките какъвто притежават у нас само тя от 1931 г. и проф. Обрешков от физико-математическия факултет на Софийския университет от 1933г. (...)

За да бъдем представени на нашата учена българка, използувахме нейните ,,съботни вечери'', на които всред изискана постановка, издаваща личния вкус на редката ни сънародница (...)

Домакинята е приветлива, непристорена и деликатно внимателна към всичките си гости. Това ме насърчи да започна интервюто с нея (...)

- Пишете ми, каза моята събеседница, за жените, които са се проявили в нашия обществен живот, литература изкуство; пишете за Каравелова, Киркович, Шишманова, Белчева, Малинова, Султана Петрова, Евгения Марс, Консулова-Вазова, Будевска и за всички заслужили на отечеството ни жени, а за мен е още рано, аз тепърва искам да работя, ако съм жива и здрава и ако имам възможност за това.

Но журналиста е упорито същество, г-жа д-р Лещова-Трънка го знае добре, защото и тя е служила на тоя занаят с голям идеализъм в продължение на две години като главна редакторка на в.,,Селянка'' и трябваше да отстъпи.

- Госпожо, бихте ли искали да ни разправите нещо за детинството си?

- Родена съм в царството на люляка, в полите на Ловчанския Стратиш. Пропътувала съм цяла България и от малка се запознах с всичките й прелести. Обичам и Дунава край Видин и Панега край Луковит, Росица край Севлиево, и Вита в равното поле и Искъра при Люти брод и всичко що е българско, па било то и голи чукари. От къде съм и аз не знам, все пак след Париж, в който прекарах цели дванадесет години, по-дълго съм живяла в Плевен, където почиват скъпите ми родители, а ми е било винаги в онова малко селце Радиненец, в което и днес още отивам да целина ръка на моята престарела баба. На шест годишна възраст постъпих направо въ 2-ро отделение и свърших гимназия на 16 години с последните седмокласници. За учителите си пазя най-благодарни чувства, но най-мили са скътани образите на първия ми учител в Чепеларе и последния в Париж.

- Как си избрахте предмета на вашето следване?

- В гимназията обичах еднакво и литература и науката, но се страхувах, че ако се отдам на литературата, науката ще остане затврена за мен, тъй като нейното проникване изисква солиден стаж в лабораториите, а в литературата човек би могъл и сам да се ръководи. И когато се установих за науката, потърсих в нея дисциплина, която би ми донесла най-малко материални облаги. За такава безпорно аз сметам естествената история, а най вече ботаниката, която прегърнах и заминах за Гренобъл. Войната ми попречи да остана остана по-дълго в алпийския градец, където слушах лекциите на геолога Кихиан, на ботаника Миранд и зоолога Леже. Завърнах се в България и довърших студентството си в Софийския университет, който не отстъпва по уредба и преподаватели на много от старите европейски висши институти и се радвах, като всяка провинциалистка, на хубавата столица и нейния духовен елит.

- След това веднага ли заминахте на специализация в Париж?

- Не, стажувах една година вт Втора девическа гимназия при г-жа А............ която беше отлична педагожка и ме оставяше да се проявявам самостоятелно, за което много я ценя. После се задомих и на 1 октомврий 1920г. заминах с мъжа си за Париж. Незабавно се записах в Сорбоната и не можех да се налюбувам на вековния храм на французката наука.

- При кои професори сте работили там?

- Най-напред започнах изследванията си при професор Боние. При него се занимавах с един въпрос от областта на анатомията. Трябваше да обясна каква е разликата между тъканните и дървесните пъпки, които се развиват рано през пролетта като лешника например , и ония - които се пукват, по-късно, чийто предствител е кестена. Два пъти седмично редовно обикалях Медоноските гори или тия на фонтенбло и Вериер с дълга разглобяваща се върлина, която ми служеше за кършене на клонки, събирах материали и след необходимия третмон, когато се заемах да правя прерези, опитите ми оставаха незадоволителни, усилията ми не се възнаграждваха. През това време старият професор се помина и мястото му се зае от професор Данжар - бащата на цитологията - науката за клетките. При най-големият майстор на цитологията, аз не продължих първата си работа, асе заех с изследванията на грудките на дървесините "Leguminosae" и техните причинители бактериите, които имат способността да фиксират свободния азот от въздуха и да наторяват по естествен начин почвата, я която изобилствуват след посеви на боб, леща, грах, фий и др. пеперудоцветни.

Резултатите от тия изследвания съставиха материала на тезата ми, защитена през 1931г. с пще два въпроса зададени от Сорбоната: ,,Условията на живот в Черно море" и ,,Геологията на планината ДеЛюр".

- Как минахте тезата си?

- Не мога да кажа, знам само, че получих най-високата бележка (mention tres honorable), че бях поздравена от журито за илюстрациите и че защитата на една теза е най-приятния изпит.

- Какви беха отзивите за тезата ви?

- Първата добра преценка на тезата ми направи самият Данжар, като ме представи за държавен докторат. Моят професор се възхищаваше от работата ми, но не искам да се спирам на това, защото ми е неудобно. Получих поздравления и от нашите професори и от много още други ботаници, прегледали тезата ми. (...) Отпечатването на тезата ми, което струваше не по-малко от 7000 фр. франка беше поето изцяло от списанието ,,Льо Ботанист", а за илюстрацията получих 6000 фр. франка от Министерството на земеделието, 3000 фр. франка от Мин. на народното възпитания и 3000 фр. франка от Сорбоната по застъпничество на професорите Боайе и Болийо, големите приятели на нашия народ. Независимо от тая щедра подкрепа, аз получих от тезата си от Парижката Академия наградата Анри Дьоч дьо ла Морт от 5000 фр. франка, за да продължа научните си изследвания. (...)

- Можете ли да обрисувате французкия народ и неговия елит?

- Французинът е най възпитания и най-чувствителния човек. Възпитанието въ Франция не е привилегия само на интелигентните то е национална гордост. На него се дължи недосегаемата френска вежливост, която някои чужденци погрешно тълкуват като фалшива любезност. Той е работлив, скромен, с артистичен вкус и спонтанен. Но от всичките му качества най-много го уважавам зарад неговата човечност. Той се бори за истината с цялата си душа и сърдце и никога не избягва неприятностите и рисковете, които съпровождат защитата на справедливостта.

#учен #ботаника #Париж #Сорбоната #дрМараЛещоваТрънка