Опастности в личността на Лора

Една значителна личност, каквото и да дължи на средата, из която е излязла и на ония, с които идва във фатални стълкновения, прави сама своята съдба. Или както казват:

"Всяко цвете носи зародиша на своята собствена смърт."

Лора, поради своето голямо самообразование, което тя непрекъснато до самата си смърт усъвършенствува, имаше всички зачатъци да се развие до една помощна индивидуалност. (...)

Лора, след като съзна, чрез размисли, или след фатална постъпка, че католишката й религия не може да бъде опора в живота й, се почувствува жертва на опастностите в своята натура и подири самозабрава само в тях.

(...)

Но животът й от преди 1906 г. до смъртта й е едно невероятно доказателство, че тя трябва да дири опиянение там дето тя можеше само да се самоунищожава. (...)

Може би тя се е чувствувала силна и от това, че всички безразлично какъв живот водеше тя, не можеха да не попаднат под нейния чар.

(...)

...Дренков, някога със здрави нерви, но вече с разсипан от нея живот излезе - от добродушие, безволие, или подсъзнателна отмъстителност - най-силен: той я остави; пред своите очи, като своя съпруга; да се самоунищожава.(...)

От писмата до Яворов се вижда: тя изнемогва за любовта му, за присъствието му, за брак с него, а с всичко, което му пише, още повече го отдалечава от себе си.

(...)

Нейните прадеди албанци са били заселени в Копривщица. Този произход на Лора личеше не само от високото стройно нейно тяло, тяло на албанка от високи планини, но и специфично албанските тънки, готови да се отлепят от зъбите и венците устни и при усмивка да се издадат напред готови за подигравка. Тия устни са много характерни за нашите македонци от тетевско. (...)

Освен по очите и главно по тесния нос, Лора приличаше на баща си. И двете сестри - Виола и Лора - приличаха извънредно на своите две братовчедки - дъщери на третия брат Христо Каравелов. По прадядо Либен, Лора беше от чорбаджийски род (всички албанци, преселвани от турците, беха и знатни, и богати и с гръцка култура хора);