Дневникът на Малина Тимева - част 2

- Да. Не сте ли записвали всички случки що е имало въ вашия живот?

- Но защо е този въпрос?

- Не намирате ли, госпожице, че след процеса вие сте най-популярната жена в страната и би било хубаво да си дадете едно свиждане с всички ония любопитни, които викаха: ,,Обесете я, обесете я!''. Моето желание е да отпечатим дневника ви, ако такъв имате, и от утре да започнем сражението с тълпата.

- О, колко съм щастлива! Боговете се смиляват над мен и ми дават възможност да залепя една огромна плесница на тълпата. Разбира се, аз имам дневник. (...)

(...) искам да ви чета дневника. По-хубаво ще бъде аз да чета, а вие да си взимате бележки ....

(...) На другия ден съм наново при Малина и след разговора ни върху онова, което се говори вън и след като из очите й изкочиха сълзи, които полазиха по мургавото й татарско лице_ _ _ Тя започна: (...) родена съм от жена, а баща ми беше мъж (...)

Странни неща се случваха с мен още от детинство. (...) Мнозина от възрастните деца тогава ми казваха: ,,Ти си още дете.'' Аз се питах - имат ли право да ми говорят така и вярвах че нямат, защото всички те: мои родители, роднини и познати, беха деца. Деца, които вярват в своята напреднала възраст, а и не подозират малолетността си, която не им позволяваше да бъдат хора, ако е позволено на една осъдена на смърт да се изрази тъй.

Още от ранни години се чувствах чужда на света.

(...) Още когато бях дете, съзрях един ден, че съм живо същество и кагто искра внезапно изникна въпроса: коя съм аз, какво съм аз и какво правя между останалите хора. (...) Именно тогава се породи у мен съзнанието, мисълта, че присъствувам на света съвършенно инцидентно, крайно неоправдано. (...) На тогавашното ми душевно състояние отговаряха и още по-странните ми сънища. Една вечер, като се порадвах (бях сама на светеща лампа) на подаващия се мъх тук-там по тялото ми, аз си легнах и сънувах нещо чудно, невероятно и все пак сънувах го. Ето и самия сън:

Аз вървя край двореца и съм точно до караулното отделение. Пред мен минават много войници. Мисля, че имаше мобилизация. Като се вгледах в маршируващите войници забелезах, че това са прасенца в овчи кожи, а като се устремих с погледа си в тях, - зави ми се свят; по устата на тия свинчета бяха израстнали опашки, а края на всяка тяхна опашка завършваше с едно звънче. (...)

(...) Чувала съм, че най-големата случка за една жена, това е дефлорирането й, но дължа да призная, че нямам честта да съм изпитала това нещастие.

(...) Като ме доведоха в затвора, аз изведнъж се почувствувах в съвършенно нова обстановка.(...)

Бел: Това е единственото издание на Дневникът на Малина Тимева, под формата на брошура, или единственото запазено такова издание. Заради сватбата на Цар Борис III тя е помилвана и смъртната й присъда е заменена с доживотен затвор. След 9.09.1944 е освободена и се твърди, че става агент на ДС под името Елена.

#дневник #убийца #МалинаТимева