Саша Динчевска
- сп. Литературен глас, брой 263, стр.2
- Apr 10, 2017
- 2 min read
Саша Динчевска почина
Известната у нас даровита балерина и танцмайсторка Саша Динчевска, която със своята елегантна и изразителна игра завладяваше сърдцата на зрителите и им даряваше мигове на радост, вече не ще може да се яви пред тях...

Трябва да скърбим, че Саша Динчевска, която толкова много обещаваше и така щедро разхвърляше от своя дар, си отиде така рано, без да може да даде онова, което носеше у себе си. Преди да се спусне черната завеса на жестоката забрава пред нейното име, ние искаме да припомним, че Саша Динчевска, за да стигне известността, на която се радваше, е трябвало да премине по стръмен и трънлив път.
Родом от село Бесарабово, Русенско, дете на крайно бедни родители. Тя отива в Русе, където постъпва в общинския театър като ученичка балерина в скоро време там се проявява и обръща внимание върху себе си. Обаче нейният дух е неспокоен, провинцията не може да я научи на това, към което тя се стреми. Нейните очи са насочени към София и един ден, без да иска позволението на когото и да било, тя избегва и идва в столицата. Тук започват дни на глад, но нищо не я отчайва. Назначават я за балерина в Операта и благодарение на своя дар тя за съвсем кратко време успява да се издигне до положението втора солистка. След това тя се оженва и заминава за странство. Стои в Прага две години и една в Берлин. Там тя учи всички видове танци и на един урок по акробатичен танц в Прага, нейният партньор я изпуща и тя си счупва носа. При връщането си в София тя постъпва в театъра на Стойчев и си създава голямо име на балерина.

Тя там за пръв път въвежда ревюто и благодарение на нейните постановки, театърът успява. След това с театър ,,Комедия'' тя обикаля България и навсякъде жъне успехи. Пак заминава за Прага, освежава знанията си и през ноемврий 30-31 год. връща се в София и става главна виновница, заедно с артиста Велико Росенски, за образуването на ,,Сборният театър Одеон'', където тя заслужено заемаше едно от първите места. Първите две години театъра обикаля България, на третата се установява в София. Идва нещастният случай. На еднопредставление на пиесата ,,Престъпление'' при изпълнението на акробатен танц, тя пада. Цели 18 месеца тя лежи болна. Явява се тумор. Оперират я. Изгубва зрението си преди 10 месеца и всред страшни болки завчера на 23. 3. тя завинаги склопи очи, почти забравена и изоставена от тия, които до вчера лудо я аплодираха и извикваха на бис.
Поклон пред светлата памет на Саша Динчевска!!!
Коста Георгиев
Comments