БРАКОРАЗВОДЪТ У НАС

Женски глас, бр. 9-10, стр. 1, 1927

У нас няма едно единно брачно право. Всекой български гражданин сключва или разтрогва брака си по наредбите на църквата, към която принадлежи. (...)

Всяка църква си върши това по свояму. Тъй, българските граждани числящи се към католическата църква и сключили брак според нейните наредби не могат никога да получат развод, в каквото и непоносимо положение да се намират брачущите. А турците, български граждани, за които по техната мохамеданска религия е позволено многоженството, могат по най-лесен начин да натирят жена си и да се разведат с нея. Новите граждански закони в Турция измениха това положение.

Нашата православна църква допуска развода, макар при доста строги искания. Тази материя се урежда от Екзархийския устав, а не от гражданските закони.

По Екзархийския устав, който е още в сила, макар народно-черковният събор да изработи нов проект на такъв, но той не е още удобрен от народното събрание, бракоразводът се допуска по чл.187 от него при следните условия:

1. ,,Когато мъжът отсъствува четири години е неизвестно местожителство или с известно, но не праща средства за прехрана на жена си. В първия случай духовното началство разпитва чрез сродници и познайници за местожителството на отсъствующия и в случай че не узнае нищо, подирва го чрез Държавен вестник, и ако до три месеца подир това не се обади изпълнява просбата за развод".

В едина и в другия случай жената трябва да зарегистрира пред надлежните власти отсъствието на мъжа си и, ако желае, след изтичането на четиригодишното отсъствие на мъжа си, да упражни даденото й от закона право, да иска развод.

Тя може да иска развод, дори когато мъжът й праща средства за прехрана. Не може, обаче, да иска развод, когато отсъствующия й мъж я вика при себе си, а тя отказва да го последва, понеже ,,съпругата е длъжна да следва мъжа си и да живее там, където той се установява". (Реш. №90 от 28.06. Св. Синод).

(...)

2. ,,Когато едното от бракосъчетаните лица наруши святостта на брака чрез прелюбодеяние. Самопризнанието на обвиняемото лице в прелюбодеяние може само тогава да се уважи, когато обвинението се докаже обстоятелствено от други лица и когато нема причини да се предполага, че искания развод е в полза на обвиняемата страна. Виновната страна за развода, произнесен по причина на прелюбодеяние, не се допуска да встъпи в брак съ съучастника в престъплението",

т.е. съ лицето, което е станало причина за развода.

Прелюбодеянието трябва да се разбира в смисъл на доказано полово сближение на едного от съпрузите с други лица, а не в други любовни прояви, като целувки и пр. (Реш. Св. С. №13, 04.02.1901 г.....)

Когато и двамата съпрузи са нарушили святостта на брака, първоначалната вина за развалянето на семейния живот е у първия нарушител (...)

Димитрана Иванова

3.,,Когато едно от бракосъчетаните лица се предаде на отчаяно пиянство и в последствие на това, разпилява имота си и разсипва къщата си, когато един от съпрузите буйствува, безчеловечно се отнася, изтезава и бие немилостиво другаря си и когато един от съпрузите заплашва с убийство(...)

,,Не бива по повод на единичен установен случай на побой да се разтрогва съществующия брак, защото законът допуща развод само тогава, когато свирепия и буен характер на едного от съпрузите обърне съпружеското жилище на мъчилище (...) (Реш. №23, 03.02.1895 г.) (...)

4. ,,Когато мъжът се обвини и докаже в противоестествено сближение с жена си", което ,, може да бъде констатирано само по медицински ред". (Реш. №13, 16. 06.1901 г.)

(...)

6. ,,Когато едно от бракосъчетаните лица, вследствие на естествен недостатък, освидетелствуван по медицински ред е неспособно да извършва съпружеските си обязаности. (...)"

(...)

7. ,,Когато един от съпрузите падне в лудост, епилепсия, идиотство и сифилис подир бракосъчетанието, бракът се разтрогва само в краен случай и то след като се употребят всички възможни лечебни средства (...)

Д. И-ва

В статията е запазен оригиналният правопис.

Източник: НБКМ

#право #брак #развод #закони #ДимитранаИванова #1927