Жените-адвокатки

Денът 4 декемврий 1929г. ще стане паметен в историята на Българското законодателство.

Тоя ден бе гласуван на първо четене законопроект, с който и българската жена ще да се явява в съда като защитник. А там, където е защитникът, там е и прокурорът, там е и съдията...

И тъй, не след дълго ще имаме и жени - обвинителки и жени съдии.

Представете си картината:

Председателското място е заето от млада, хубава дама, която със строго биене на звънеца обявява заседанието за открито. Но катедрата на прокурора стои друга дама, с неособено благовидна външност.

Защитницата се явява с адвокатска папка и чантичка за дамски принадлежности. Въвеждат обвиняемия.

Обвинението гласи:

Прелюбодеяние.

Председателката на съда:

- Признавате ли се за виновен?

- Не. Аз не можех да постъпя инак, защото жена ми е десет години по-стара от мене, а чуждата беше само на шеснадесет години.

Защитницата: Моля да каже обвиняемият какъв парфюм употребяваше любовницата му.

-Коти.

Председателката: Коти? Та нали вносът му е забранен? Отгде го е намерила? Можете ли ми каза?

Подсъдимият: Ще проверя. После, тя беше финна, нежна като цвете. Знаеше да се облича като баронеса.

Прокурорката: А! Къде си е шила дрехите?

Защитницата: Кажете! Помните ли?

Председателката: Обвиняемият трябва да отговаря бързо на зададените въпроси.

. . .

И тъй нататък. Но това е хумор. Сега да видим кое не е хумор.

Опътвам се към г-жа Димитрина Иванова, председателка на Женския съюз, първа сторонница за даване права на жените.

- Доволна ли сте, госпожо?

- Предоволна. Сметам това за етап към пълни права на жените, защото българката е достойна да има тия права.

Но да чуем и "адвокатките".

Г-жа М.Н., свършила факултета преди неколко години.

- Госпожо, ще се възползувате ли правата, които ви дава законът?

- Това, което ще ви отговоря, може би засега само мене: Аз няма да се възползувам. Когато следвах бях мома, а сега съм майка на две деца и се чувствувам много добре.

- А знанията, които придобихте?

- Не съжалявам. Всеки гражданин според мене трябва да бъде поне малко адвокат, особено в страна като нашата. Наистина, предпочително би било, ако бях следвала някой домакински курс.

Г-ца А. Л-ва.

- Вие, г-це, сигурно веднага ще се впуснете в дейност. . .

- Да. Иска ми се. Нали затуй работих толкова години? Но, това решение на Камарата идва тъй неочаквано! Аз не се чувствувам подготвена и пред мен се представят ред въпроси. Как ще си търся клиентела; как ще правя пазарлъците, как ще се ява пред съда. . .

Студентки. Група.

- Радвате ли се, г-ци?

- О, разбира се! Това дойде неочаквано, но иначе и ние трябваше да добием права. Жената е с по-аналитичен ум от мъжа. После, защо ни приеха в правния факултет, ако не са мислили да ни дадат възможност да приложим знанията си?

Чакаме с нетърпение да завършим факултета и се отдадем на професията си.

- А ако се ожените?

- Нищо. Нима е престъпно да се работи?

- Но ако съпругът не е съгласен?

- Няма да се женим. . . И без това жената вече трябва да прогласи своята самостоятелност.

Явно е, скоро ще ни съдят, обвиняват и защитават жени. Да гледаме да бъдем с тях добре, защото никой не е сигурен, дали нема да се срещне с тях...

сп. Кръгосвет, брой 9, стр.12, 1929

#жениадвокатки #право #юристки #женскаистория #ретробългарки