Search

"Дневникът на Малина Тимева"

юлий, 1930
Apr 7, 2017
3 min read

Историята на смъртната присъда запомнена от Рапортьора

Проливен дъжд се изливаше над сбралите се любопитни граждани пред Окръжния Съд. Часът беше 11 1/2 пр. обед. Всички очакваха напрегнато каква ще бъде присъдата над обвиняемата Малина Тимева и нейната майка, обвинени в предумишлено убийство на г-жа Гела Лулчева - съпруга на видния дъновист, запасния полковник Лулчев.

Не толкова беше вярно, че хората разбираха юридическата стойност на процеса, не толкова, че някой се интересуваше от истинските виновници, колкото затова, да се види Малина, тая тайнствена амазонка, над която е надвиснал закона с всичката си жестокост. На всеки случай, пред Съда, на улицата се беше насъбрало едно непреброимо множество, което чакаше с повишена напрегнатост думата на Закона.

(....)

Дочакахме и чухме от един запъхтен расилен: И двете се осъждат на смърт! Тълпата ликуваше. Съда изпълни своята задача. Осъдените бяха качени на камионетката и отведени в затвора. Набързо закупихме и тръгнахме към затвора. По ул. "Мария Луиза", "Клокотница" и ето ни пред самия затвор. Вън са две жени, които чакат да бъдат допуснати - едната да види своята познайница обвинена въ фалшифициране на банкноти, рускиня, а другата желающа да поднесе хризантеми на любимия си, затворен заради кражба на дамско бельо. Спираме пред входа и питаме там ли е директора. Там е. Приема ни. Влизаме.

- Може ли, Г-н Директоре, да се видим с осъдените днес: Малина Тимева и нейната майка?

- С кого имам честта да говоря?

- Журналист. . . . . . . . . . .. . легитимирам се.

- Невъзможно ми е да ви допусна г-н ...................... защото присъдата се чете днес, а процеса будеше голям интерес. Трябва да се отнесете до паркета.

- Благодаря.

Излазям и тичешком стигам до трамвайната спирка. Качвам се и в 3 часа съм при главния прокурор. Желающ да получа бележка за затвора:

- Кого да видите? - ме попита Закона.

- Госпожица Тимева и нейната майка. Осъдените днес.

- Добре.

- Благодаря.

- Какво ще говорите с тях?

- Аз съм журналист и в изпълнение на служебната си задача искам да се срещна с тях.

- Добре, отсече прокурора.

(...)

След 2 минути на вратата се почуква, Директора изговори студено и отсечено - влез!

Вратата се отвори. Пред мен се показа фигурата на Малина Тимева.

Тя се усмихна и с една учтивост характерна за напълно спокойни хора, каза:

- С кого имам честта да говоря?

- Журналист, - каза директора.

Аз се представих и помолих госпожицата да бъде добра да ми отговори на някои въпроси, които ще й поставя.

- С удоволствие, на драго сърдце, отговори Малина.

Аз съм много доволна от журналистите, които бяха най-добрите ми приятели при разглеждането на процеса.

- Толкоз по добре за мен, започнах аз, (...) Вие знаете, вие видяхте, какъв интерес будеше вашето дело не само за юристи и учени, за академици и интелигенти; но и в кръговете на широката публика, (...), тая публика беше се втурнала бясно, беше изострила своята любознателност до чудновати размери (...)

Въобще, вие видяхте, че вашата личност стана обединителен фокус не само за настроенията и чувствата на масата, но голям интерес будехте и всред ония, които нямат нищо общо с масата.

- Да. Какво отвращение изпитвах! (...) Изпитах най-ужасното, което можеше да ми се случи: Любознателността на тълпата. Непоносимо нещастие е да направят от един човек, който може да мисли, предмет и герой на зрелища. Тая тълпа, която викаше срещу мене: "Убийца! Обесете я!" - ме тероризираше съ своята овчедушност, с глупавата си експанзивност, но заради това пък, у мене се роди оная вътрешна сила, която ме караше да се смея и вие видяхте аз се смеех през времето, когато бях очи срещу очи с публиката.

- Аз искам да ви подхвърля една идея.

- Моля?

- Желаете ли да встъпите в контакт с всички, които са вън от затвора?

- Как? - Не разбирам.

- Имате ли запазена кореспонденция?

- Не, никакви писма нямам.

- Нито едно?

- Имам няколко писма от една моя приятелка в Америка, но те са съвършенно безпредметни и аз мисля, че не представляват интерес.

- Ами, имате ли дневник?

- Дневник?