ЕДНА БЕЛЕЖИТА БЪЛГАРКА В АМЕРИКА ПОЧИНА
На 21 януарий т.г. угасна в Америка с жажда за живот, далеч от близки и родния край, проф. д-р Люба Ив. Сечанова. Макар и на малцина позната в своето отечество, покойната приживе даде своя скромен принос към общочовешката духовна култура и остави една светла диря в живота. Родена и израстнала в семейството с възвишен християнски дух, тя бе възпитана в религиозен дух и в принципите на любовта, доброто, красотата и старите традиции. Основно и средно образование покойната получава в България, а висшето в Женевския университет по романска филология и литература. Докторската си степен по литература получава в Сорбоната, Париж с отличие magna cum landa. Стажира във Варненската девическа гимназия, надържа успешно държавния си изпит и става редовно гимназиална учителка.
За известен период от години тя учителствува в България, а преди и след световната война тя е вече редовна професорка в многобройни американски колежи и университети. Напоследък е била професорка в ... щата Пенсилвания. Канена е била да заеме катедрата по романски езици и литература в неколко факултети. Уреждала е курсове по романска филология и литература, чела е лекции на френски, италиянски, испански и английски езици.
Д-р Люба Ив. Сечанова беше една редка лингвистка. Дълги години е била ,,шеф на отдела по романска филолодия" при някои американски университети. (...)
Тя е членувала в многобройни научни дружества, като: д-вото на лингвистите от Европа и Америка д-во на университетските професори в Америка, д-вото на френските професори в Америка, (...) Лигата на американските писатели и титулярен член е била на Народната библиотека в Париж. (...)
Нейното име е записано в Златната книга на великите американски жени в "Белия дом" - жилището на президента на Съединените щати.
Проф. д-р Люба Ив. Сечанова беше много начетена жена: познаваше добре историята на литературата (...) Познаваше философията, историята на изкуството и религиозната философия. Тя владееше 7 модерни езици латински, старогръцки и старофренски. Тя четеше и превеждаше свободно всички древни класици и културни паметници на старофренски език. Върху последния тя издаде един ценен труд. Пишеше стихове още от най-ранни младини свиреше на пияно, пееше и рисуваше с несъмнен дар и увлечение. Тя обичаше красотата. Имаше чуден естетически вкус. Тя обичаше природата с нейните планини, гори и цветя (...)
Тя е писала многобройни научни статии, етюди, пръснати в различни първокласни чужди и американски списания.
Научни изследвания е правила в най-големите библиотеки на Рим, Франция, Венеция, Париж, Женева, Чикаго и Ню Йорк.
Тя е написала и превела от английски, френски и немски езици много религиозни химни, които са истински бисери в нашата духовна поезия. (...)
Като личност и характер д-р Люба Ив. Сечанова бе тиха, скромна, кротка, блага, безкрайно добра душа с твърд и уравновесен характер(...)
Тя беше добра, съвестна и идеална учителка.(...) Имаше нещо у д-р Люба Ив. Сечанова, което силно привличаше, огряваше. (...)
Тя грееше като слънце, готова да услужи, да се жертвува, да помогне. (...)
Тя е била изпратена в Пенсилвания до гроба й от всички професори и студенти с най-големи почести, с много цветя и сълзи. По случай смъртта й в локалния вестник е казано: ,,Внушителна почит бе отдадено на паметта на д-р Люба Ив. Сечанова - една високо ценена членка на професорското тяло - при днешната погребална служба. Целото професорско тело с академически костюми премина край ковчега с трупа й. Като професорка и приятелка д-р Люба Ив. Сечанова беше достойно оценена от колегите - професори и студентите си, както и от всички, които я познаваха."
Преди смъртта си тя изказала желание да бъде донесена "у дома" и положена до нейния любим баща. Нейният земен път завърши тъй неочаквано! ....(...)
Любен Сечанов
