ОПЕРНИТЕ ПЕВИЦИ МЕЖДУ СЦЕНАТА И СЕМЕЙСТВОТО
Виждаме ги на сцената като русалки, робини или царици, древни полубогове, фатални жени, щастливи или нещастни влюбени, тържествующи или унижени.
Вие сигурно сте се питали как е възможно това и защо е възможно, къде е границата между артиста и човека, дали тия две личности се хармонизират в живота и как.
Аз си поставих главно именно тия въпроси при срещите си с нашите оперни певици и около тях се движеха всичките ми въпроси, отговорите на които систематизирам в серия репортажи. Когато пристъпих в дома на Катя Спиридонова-Бръзицова, лъхна ме още в първия миг атмосферата на един топъл, уютен дом, устроен с труд и любов от хора на изкуството и перото. (...)
Всичко ми става обяснимо, когато поглеждах Катя Бръзицова. Скоро ще пристигне в тоя дом един нов посланник от царството на неизвестното, който идва в името на любовта, за да възвести наново нейния закон. (...)
- Виждам, че не скърбите за временното си отсъствие от цената, неволно казвам аз.
- Наистина, ми отговаря артистката. Обичам семейството си, дома си, с всичкото си същество. Майчинството е за мен такава голема радост, че напоследък само с нея живея.
- Напраздно се мисли, че артистките не могат да бъдат добри майки и съпруги. Аз отивам дори до там, че сметам лаврите на майката за най-светлите и най-желаните. Чини ми се, че без топлината, която черпя в моя дом без разбирането, насърдчението и възторга, които намирам у мъжа си, без ежедневната усмивка на моето момченце аз бих загубила тая вътрешна светлина, от която избликва, като от неизчерпаем извор, жаждата ми за да пея. Защото както птиците и ние търсим топлина, пролет, цъфнали клони.
Наистина, когато душата е угнетена, певецът не може да възнася към небето песента си, която е един вид химн и благословение. Катя Бръзицова ми разказва интересни епизоди от артистичната си кариера и аз за сетен път си давам сметка, каква е цента на тия химни, на това благословение.
(...)
При едно тържествено представление, в което Катя Бръзицова играе централната роля, майка й е подложена на една тежка операция. Случаят е такъв, че всеки миг любимото същество може да угасне под ножа. И все пак тя трябва да пее. (...) Но в края на действието струните се скъсват. С последни сили тя шепне на колегите си да й се притекат на помощ. (...)
За щастие, публиката не познава подробностите на играта и когато я хващат под ръка за да не падне, никой не се сеща, че тоя жест не влиза в ролята. Положението е спасено. Никой нищо не подозира и докато залата гърми от ръкопляскания, спасителното шишенце с амоняк едва успява възвърне съзнанието на сгромолясалата се зад кулисите артистка. (...)
...Катя Спиридонова, тя е пяла още като малко момиченце. Още в тая възраст тя събира махленските деца и ги очарова с песните си, често кацнела, като безгрижно птиче, на самия върх на черешово дърво, което е първата и сцена. (...)
- Обичам театъра, също тъй много, както семейството, - ми казва артистката. - Но то е съвсем друга любов, както и аз самата ставам друга, щом краката ми стъпят там. Там аз преставам да бъда майка и домакиня. Някакви непознати сили ме грабват, преобразяват ме и аз самата вече не се познавам. (...)
...Задавам един друг въпрос: "Дали след триумфа, тъй заслужен, на едно представление, всекидневната домашна действителност не избледнява пред очите й, дали оглушителните аплодисменти не я отдалечават от семейството.
- О, ни най-малко - ми казва тя. - Аз съм уравновесила така двете блюда, че едното да не натежава никога. Мъжа ми ме разбира, той обича изкуството тъй силно, както и аз и не само да ми пречи, но ме насърчава. Когато в навечерието на едно представление не спя защото трептя и живея в очакване, и той бди с мен. Когато аз се радвам и той споделя моето тържество. Благодарение на него, семейството не е за мен бреме, а друг един оазис на радости и светли преживявания...(...)
