Марта Попова
- сп. Лит. глас, бр. 422, стр.5, 1939
- May 2, 2017
- 1 min read
Една артистка, която ето вече двадесет и пет години залива с волна лекокрила жизненост и сцената и зрителната зала. Сякаш символ на вечно-младото, всепобеждаващо изкуство - това е Марта Попова. И на 7 т.м., публиката можа да й се отблагодари поне малко за винаги свежите й сценични претворявания, когато мрачния и суров делник, ставаше за два-три часа някакъв непринуден праздник (...)

Поела от най-ранни младини неравния път на артката, толкова тежък особенно, у нас, където все още непобедимо властвуват невежеството и кариеризма, тя почти единствена не изгуби бодростта на сърдцето си и ведрината на сценичната си природа. На кой от възсъздадените образи от нея да се спрем! Те са тъй много, тъй красиви и така дълбоко нейни. Маша от ,,Живия труп", Кети от ,,Стария Хайделберг". Луиза от ,,Коварство и любов", Паулина от ,,Зимна приказка" и неповторимата Катрин от ,,Мадам Сан Жен". В тази роля Марта Попова е незаменима. Тук тя раздилия с особен вихрен темп свежестта на сценичните си претворявания. Пожелаваме на палавата и умна Катрин все така млада и жизнена да дочака и петдесетгодишното си чествуване.
Соня Вичева
Comments