Search

Нашата артистка Адриана Будевска в Америка

сп. Лит.глас, бр.426,стр.3,1939
Jun 8, 2017
2 min read

В голямото аржентинско списание Estampa е поместено много ласкаво интервю с бележитата наша артистка Адриана Будевска от което правим следните извадки:

На ул.,,Сан Педро'' живее Адриана Будевска. Тя обитава една бяла, красива, добре подредена къщичка. Адриана Будевска, неизвестна за нашата публика, е славата за българския театър. Драматическа актриса, тя е следвала в императорската школа в Русия, след като е спечелила конкурса между множество съзтезатели за тази награда. Но това не е най-интересното. Адриана Будевска ми разправи своя живот. Била на 20 години, когато постъпва в театъра. Тя каза, че театъра й донесъл щастие, слава, любов и скръб! Едва започнала артистичката си кариера, Адриана Будевска се влюбила в Христо Ганчев, комик от европейски мащаб, и се омъжила за него. (...)

- Никога не работехме двамата заедно. Още повече, че аз, за която казват, че на сцената се проявявах, като добра актриса, в живота бех лоша актриса. (...)

Къщата на актрисата в изпълнена с портрети, които напомнят добрите дни на нейният живот като ,,Звезда" : някои от тях я представят пред нас придружена от супруга си Христо, други в разни роли.

(...)

Между толкова много снимки, изобразяващи нейното славно минало и портрети на нейни обожатели, царското семейство на България, цар Борис, който й подарил снимката си с едно мило посвещение.

- Тоя портрет, разправя тя, ми изпрати царът на гарата, и ми го предадоха малко преди да тръгне влака от София на път за Буенос Айрес.

С портретът царът изпратил и едно писмо, което Адриана Будевска пази в една чанта много ревниво.

- Защо се оттеглихте от театъра на 45 годишна възраст, когато други актриси на 70 год. продължават да играят на сцената (...) ?

- Защото не съм кокотка, - ми отговори тя. И простре своя крак облечен с черна пижама, под която се прозират необичайното гъвкаво и подживно още тяло.

- Български артисти, които работят в държавни театри се чувствуват в края на 25 - годишната им деятелност. Това е един обичай възприемат от самите нас за да дадем възможност на по-младите да влизат в театъра. Тогава аз можех да основа една частна театрална трупа, обаче, предпочетох да се оттегля от театъра. Още повече, че едно силно желание ме привличаше в Буенос Айрес, (...)

- Моят син дойде в Аржентина преди няколко години и аз исках да бъда близо до него.