Люба Касърова - 1887-1946

в-к Женски глас, бр. 6, стр. 3, 1934

Люба Касърова

От Люба Касърова са излезли сбирките стихове: „Лилякови люлки“ (1930 г.) – песни на жизнения път на жената; „В съня на новороденото“ (1932 г.) – детето и светът; „Птицата Феникс“ (1933 г.) – възродената, чрез своето страдание, жена към нови хоризонти и социални копнежи.

Люба Касърова, като общественица взима активно участие в много дружества. А най-много се е проявила с дейност за културно-просветни връзки с Чехословашко. Печатала е и печати много статии в различни вестници и списания предимно за чехската литература и делото на чехските писателки в миналото и днес. Няколко години е редактирала спис. „Българо-чехословашки преглед“. За тази си дейност е получила от чехословакия председател на републиката Т. Г. Масарик ордена „Белия лъв“. Много от стиховете й са преведени на сръбски, ромънски и чехски. Критиката у нас и в чужбина дава ласкави отзиви. Книгите й се доставят направо от авторката, ул. Алабинска 18 – София, с 50% отстъпка.

Прочетете автентични стихотворения на Люба Касърова.

Живо семе

Легнала е сенка здрачна, легнала и се не вдига -

моя праг отдавна стихнал никой вече не прекрачва. . .

Тъй ли беше, тъй ли трябва младостта ми да отмине -

скрита тук от бури зимни - плаха, сирота и слаба?

Тъй ли трябва аз да чакам клоните със шум да падат?

И от всички изненади да се крия тук във мрака?

А какво ли би станало, ако смела се изправя

срещу бурята на прага и виелицата бяла?

Вятърът вратите мои с бурен трескат да отвори,

да се втурне тук от горе с писък остър от усоите...

Моя праг ще потрепери, вихъра ще се промъкне,

ще разкъса моята мъка - в мен очите си ще впери.

И тогава ще му викна:

- мятай, вихре волен, мятай

тук при мене и в полето навеите си средзимни!

Със ръцете си грабливи зачерви ми ти страните,

че във пазвите закрити, живо семе съм засела...

Тръпне то в снагата бяла, както тръпнат нашите ниви.

Живо семе - радост жива - да разпъпне във земята!

КАКВО СА ТАЙНИТЕ В СВЕТА

Какъв е края на нещата -

какви са тайните в света?

В какво да вярвам, да желая,

когато гинем в нищета?

В илюзиите ли огледални

над бистрата вода в реката -

променчиви и тъй измамни

като предутрина позлата?

В стремежите непостижини -

разлитнали се волни птици -

към небесата ведросини,

които толкова обичам?

В милувките ли миголетни

със шепота на страстни устни,

тъй вечно жадни и неверни

из пътищата тъмни, пусти?

В какво да вярвам, да желая,

какви са тайните в света?

Когато в мъка безотрадна

ние гинем, гинем в нищета?

Утеха

Ще минат бурните години

на устрема във твоя дух.

И пламъкът му ще изстине,

за да възкръсне в някой друг.

Ще чуеш удивен и с мъка

най-съкровените слова

повторени и с яд потъпкани -

и как ще те боли това!

Но после, после със утеха

ще кажеш: че не си тъй сам,

че твоята песен други пеха -

живяха в твоите небеса.

МАШИНОПИСТКА

Далечен ли, близък ли? - Не зная какъв си,

ти, който тъй често се вглеждаш във мен

и искаш да знаеш дали съм аз същата,

каквато ме помниш - наивно дете -

когато с усмивка аз дните посрещах,

когато те гледах със поглед засмен...

Ела! Ще ме видиш ти в моята балетна

със чудни партньори във шеметен танц.

Машините тракат, безбройните чукчета

подскачат с объркан, светкавичен бег.

И блъска се в черепа техния пукот -

картечница сякаш от някакъв бряг,

която открива коситба над дните ми -

и те се люлеят в картечната смърт,

а зли мародери ги грабят и скитат,

додето тук в огнена треска горя.

ДАЛЕЧИНА И ТИШИНА

Далечина и тишина...

над тях е легнал син простор.

В далечината спи една

отминала мечта по теб.

А в тишината таен хор със тънки нишки стих преде.

Щастлив е, който е изпял

във песента си радостта

на своя светъл земен сел -

и който в лаври увенчан

от мъката и любовта

е носил от бодли венец.

Щастлив е, който е познал,

че в спомените не е сам -

че в слънчев огън е горел

и смел над бездните летел,

видел незрими чудеса -

и някому бил скъп в света. . .

Далечина и тишина. . .

Над тях е легнал син простор.

В далечината - светлина,

а в светлината - образ скъп

расте във моя жаден взор с копнежите, що мълком бдят.

Биография на Люба Касърова тук:

#ЛюбаКасърова #поезия #поет #женскаистория