Люба Касърова - 1887-1946
в-к Женски глас, бр. 6, стр. 3, 1934
Люба Касърова
От Люба Касърова са излезли сбирките стихове: „Лилякови люлки“ (1930 г.) – песни на жизнения път на жената; „В съня на новороденото“ (1932 г.) – детето и светът; „Птицата Феникс“ (1933 г.) – възродената, чрез своето страдание, жена към нови хоризонти и социални копнежи.
Люба Касърова, като общественица взима активно участие в много дружества. А най-много се е проявила с дейност за културно-просветни връзки с Чехословашко. Печатала е и печати много статии в различни вестници и списания предимно за чехската литература и делото на чехските писателки в миналото и днес. Няколко години е редактирала спис. „Българо-чехословашки преглед“. За тази си дейност е получила от чехословакия председател на републиката Т. Г. Масарик ордена „Белия лъв“. Много от стиховете й са преведени на сръбски, ромънски и чехски. Критиката у нас и в чужбина дава ласкави отзиви. Книгите й се доставят направо от авторката, ул. Алабинска 18 – София, с 50% отстъпка.
Прочетете автентични стихотворения на Люба Касърова.
Живо семе
Легнала е сенка здрачна, легнала и се не вдига -
моя праг отдавна стихнал никой вече не прекрачва. . .
Тъй ли беше, тъй ли трябва младостта ми да отмине -
скрита тук от бури зимни - плаха, сирота и слаба?
Тъй ли трябва аз да чакам клоните със шум да падат?
И от всички изненади да се крия тук във мрака?
А какво ли би станало, ако смела се изправя
срещу бурята на прага и виелицата бяла?
Вятърът вратите мои с бурен трескат да отвори,
да се втурне тук от горе с писък остър от усоите...
Моя праг ще потрепери, вихъра ще се промъкне,
ще разкъса моята мъка - в мен очите си ще впери.
И тогава ще му викна:
- мятай, вихре волен, мятай
тук при мене и в полето навеите си средзимни!
Със ръцете си грабливи зачерви ми ти страните,
че във пазвите закрити, живо семе съм засела...
Тръпне то в снагата бяла, както тръпнат нашите ниви.
Живо семе - радост жива - да разпъпне във земята!
КАКВО СА ТАЙНИТЕ В СВЕТА
Какъв е края на нещата -
какви са тайните в света?
В какво да вярвам, да желая,
когато гинем в нищета?
В илюзиите ли огледални
над бистрата вода в реката -
променчиви и тъй измамни
като предутрина позлата?
В стремежите непостижини -
разлитнали се волни птици -
към небесата ведросини,
които толкова обичам?
В милувките ли миголетни
със шепота на страстни устни,
тъй вечно жадни и неверни
из пътищата тъмни, пусти?
В какво да вярвам, да желая,
какви са тайните в света?
Когато в мъка безотрадна
ние гинем, гинем в нищета?
Утеха
Ще минат бурните години
на устрема във твоя дух.
И пламъкът му ще изстине,
за да възкръсне в някой друг.
Ще чуеш удивен и с мъка
най-съкровените слова
повторени и с яд потъпкани -
и как ще те боли това!
Но после, после със утеха
ще кажеш: че не си тъй сам,
че твоята песен други пеха -
живяха в твоите небеса.
МАШИНОПИСТКА
Далечен ли, близък ли? - Не зная какъв си,
ти, който тъй често се вглеждаш във мен
и искаш да знаеш дали съм аз същата,
каквато ме помниш - наивно дете -
когато с усмивка аз дните посрещах,
когато те гледах със поглед засмен...
Ела! Ще ме видиш ти в моята балетна
със чудни партньори във шеметен танц.
Машините тракат, безбройните чукчета
подскачат с объркан, светкавичен бег.
И блъска се в черепа техния пукот -
картечница сякаш от някакъв бряг,
която открива коситба над дните ми -
и те се люлеят в картечната смърт,
а зли мародери ги грабят и скитат,
додето тук в огнена треска горя.
ДАЛЕЧИНА И ТИШИНА
Далечина и тишина...
над тях е легнал син простор.
В далечината спи една
отминала мечта по теб.
А в тишината таен хор със тънки нишки стих преде.
Щастлив е, който е изпял
във песента си радостта
на своя светъл земен сел -
и който в лаври увенчан
от мъката и любовта
е носил от бодли венец.
Щастлив е, който е познал,
че в спомените не е сам -
че в слънчев огън е горел
и смел над бездните летел,
видел незрими чудеса -
и някому бил скъп в света. . .
Далечина и тишина. . .
Над тях е легнал син простор.
В далечината - светлина,
а в светлината - образ скъп
расте във моя жаден взор с копнежите, що мълком бдят.
Биография на Люба Касърова тук:
