Анастасия д-р Желязкова (от гр. Варна)
Тя почина. Не е вече между нас, живите, една скъпа общественица и една жена с просветен ум, твърда воля, съ сърдце отзивчиво към всички обществени и лични неволи.
През мъчния период на зараждащите се женски дръжества, тя никога не е забравяла, че слабите си духовни сили е длъжна да служи на народа си, като води младото българско съзнание към просветление. Вред, гдето тя е била, оставя верна на тоя си дълг.
Покойната е родена в гр. Одрин в 1845 год., по баща Цвятко Узунов, родом от Копривщица. Тя е завършила едно средно общообразователно училище в Цариград, гдето са живели нейните родители.
Учителствувала е в Пловдив, като предподавателка по френски език. Там заедно с известния на всички стар общественик Хр. Г. данов напечатват един френско-български буквар; съдействувала е същевременно за основавание на благотворително д-во. Тук тя се среща съ своя другар и съпътник въ живота Д-р М. Желязков за когото се оженва. При обявяванеот на Руско-турската война заминават за Русия и там с всички сили е работила за българската кауза. Веднага след освобождението на България се завръщат от Русия и се установяват да живеят в гр. Видин, гдето е бил тогава Негово Високо Преосвещенство Митрополит Антим I, отпосле Български екзарх на Бълг. Православна църква, вуйка и благодетел на г. Д-р Желязков.
Скъпата покойница не остава чужда на културните нужди в онова време на града, да служи по пътя на благотворителността, и основава женско дружество. Постигат я скоро, обаче, големи семейни нещастия – в една седмица тя изгубва две деца, а преди това други. Въпреки големите материални блага, които семейството й е имало там, тя заедно с последното напуща, поради тия нещастия гр. Видин и се заселва тука в гр. Варна.
Нейната толкова важна и полезна обществена дейност в града ни е известна на всички, но аз, доколкото ми е възможно, ще се постарая да я припомня.
Когато дохожда в града ни, покойницата заваря основаното от преди 3 години д-во „Майка“, на което става членка и после председателка 8 години. За големите й заслуги към дружеството последното я провъзгласява почетна председателка.
Съзнавайки нуждата от женско професионално училище в града ни, тя се заема с жар за неговото откриване и благодарение на своята устойчива воля успява да открие днешното ни стопанско училище „Трудолюбие“ на женското д-во „Майка“.
Обществената й дейност не се ограничава в града ни само с откриването на това училище. През 1895 г., като преставителка на д-вото, настоявала е пред общината за построяване на ефтини жилища, понеже града нараствал, квартири нямало и голяма част от гражданството съ средни доходи изнемогвало без жилище. През 1896 год. общината от своя страна я замолва, като представителка на д-во „Майка“, да се заеме с организирането на една системна грижа по отношение подхвърлените деца и изоставени кръгли сираци. Тя се заема с тази работа и благодарение на нея се туря начало на сега съществующето сиропиталище „Надежда“. Изобщо, нейното любящо сърдце и силно желание за работа в областта на благотворителността я поставят всред всяка инициатива от подобен характер в града ни. В това направление основават се безименни трапезарии и тя е първа, която се грижи за уреждането им. Заедно с няколко родолюбиви гражданки в града основават д-во „Милосърдие“ на 23 юлий 1908 год., което издържа приют за старци и немощни, останали без близки в живота си. Скъпата покойница е била 10 години председателка на това дружество, впоследствие по здравословни причини се оттегля. Провъзгласена е за почетна членка при откриването на приюта в 1915 година. През време на двете злополучни войнни, макар и в твърде напреднала възраст, наред с младите самарянки, ние я виждаме да се грижи да облекчи страданията на българските войници, ранени по бойните полета.
Като председателка на д-во „Милосърдие“, на 15.Х.1919 г. завещала 320 х. лв. На Бълг. червен кръст в София, за да поддържа две легла в болницата на вечни времена на името на „Младен и Анастасия Д-р Желязкови“.
Колкото обществената дейност на покойницата е ползотворна и щастлива, толкова личният й живот е самотен и печален, свързан с много скърби и много загуби. Тя е изгубила 11 деца и другаря си, изгубва близките си и напуща земята, на която е само страдала и в замяна на това е вършила само добро на другите.
Мир на праха й. Поклон пред скъпата й памет!
(Из речта, държана при погребението й от председателката на женското д-во „Майка“ – г-жа Кара В. Попова).
